„Земя що си ме кърмила, моя поклон приеми…“

Submitted by admin on Wed, 03/03/2021 - 07:12

Трети март 1878 година – паметна дата за всеки българин! Дата, която векове наред българският народ очаква и бленува. Дата, по пътя към която загиват много сърцати и смели българи, майки не виждат никога повече чедата си, деца загубват бащите си, любими не прегръщат никога вече своя любим… Дата, която не дочакват много български девойки, решили да дарят душата си на Бога, само за да не попаднат в ръцете на враговете български. Пет века на смърт, вопли, страх и стъпкване на достойнството и живота човешки. Но духът български не може да бъде сломен!

Дали днес най-съществен е научният спор – това ли е датата с най-важна стойност за българщината, за просветналата петвековна тъмнина, за искрата, засияла в българските души в онова време, заради която днес ни има и нас, има ги и нашите деца, и родът български? Не потъваме ли само в исторически факти, без да се опитваме да почувстваме истинската стойност на случилото се тогава за българската душа, за българския дух?

Нима песните, родени в онези и за онези времена, не са наистина огледало на пробудения български дух, на самоотвержената и безгранична смелост, на саможертвената готовност за отдаване на младост и живот в името на СВОБОДАТА, в името на БЪЛГАРИЯ! И Ботевият „Хаджи Димитър“ превърнат в песен, и Чинтуловите „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански!“, „Къде си, вярна ти любов народна?“, и Вазовият „Тих бял Дунав“... – няма по-могъщи доказателства за непреходността на онзи връх в българската история и в българския дух от творчеството, родено в недрата на самия народ.

Нека на това да учим нашите деца – една дата, към която са вървели хиляди, по път изпълнен с много мъка. Една дата, която е мост към надеждата, светлината и вярата на цяла една нация. Една дата, която пренася история, минало и традиции през времето, за да ни научат на смелост, на безкомпромисност, на истински ценности, на морал към род и родина.

И нека се замислим, да замислим и децата си – за вечните думи, вечни като света и небето. Това са думите, от които сърцата се изпълват с огромна гордост, а очите – със сълзи на благодарност. Да се понесе душата ни с песента над тази прекрасна българска земя, огряна от слънцето, онзи рай, за който се бореха и загинаха нашите предци…

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.

 

Линк към видео за 3 март - ТУК.