Наредба за оценяване на резултатите

НАРЕДБА № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците 

Обн. - ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 20.09.2016 г.; изм. и доп., бр. 78 от 29.09.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. 

Издадена от министъра на образованието и науката

 

Глава първа 

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел II 

Видове оценяване

Чл. 8. (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.)

  1. показател за степента, в която са постигнати компетентностите, определени в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка, в държавния образователен стандарт за профилирана подготовка и/или в държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професия и/или в учебната програма по съответния учебен предмет или модул за съответния клас. 

Чл. 9. (2) Качественият показател, който определя степента на постигане на очакваните резултати от обучението, е: 

  1. отличен - ученикът постига напълно очакваните резултати от учебните програми; в знанията и уменията няма пропуски; усвоени са всички нови понятия и ученикът ги използва правилно; притежава необходимите компетентности и може да ги прилага самостоятелно при решаване на учебни задачи в различни ситуации; действията му са целенасочени и водят до краен резултат; 
  2. много добър - ученикът постига с малки изключения очакваните резултати от учебните програми; показва незначителни пропуски в знанията и уменията си; усвоил е новите понятия и като цяло ги използва правилно; доказва придобитите компетентности при изпълняване на учебни задачи в познати ситуации, а нерядко - и в ситуации, които не са изучавани в клас, макар това да става с известна неувереност; действията му са целенасочени и водят до краен резултат, който извън рамките на изучените ситуации може да не е съвсем точен; 
  3. добър - ученикът постига преобладаващата част от очакваните резултати от учебните програми; показва придобитите знания и умения с малки пропуски и успешно се справя в познати ситуации, но се нуждае от помощ при прилагането им в непознати ситуации; усвоена е преобладаващата част от новите понятия; действията му съдържат неточности, но в рамките на изученото водят до краен резултат; 
  4. среден - ученикът постига само отделни очаквани резултати от учебните програми; в знанията и в уменията си той има сериозни пропуски; усвоени са само някои от новите понятия; притежава малка част от компетентностите, определени като очаквани резултати в учебната програма, и ги прилага в ограничен кръг алгоритмизирани и изучавани в клас ситуации с пропуски и грешки; действията му съдържат недостатъци и рядко водят до краен резултат; 
  5. слаб - ученикът не постига очакваните резултати от учебните програми, заложени като прагова стойност за успешност и зададени чрез степента на позитивен измерител „среден". 

(3) В случаите, когато количественият показател не се определя като цяло число, качественият показател се определя, както следва: 

  1. за количествен показател от 2,00 до 2,99 се определя качествен показател слаб; 
  2. за количествен показател от 3,00 до 3,49 се определя качествен показател среден; 
  3. за количествен показател от 3,50 до 4,49 се определя качествен показател добър; 
  4. за количествен показател от 4,50 до 5,49 се определя качествен показател много добър; 
  5. за количествен показател от 5,50 до 6,00 се определя качествен показател отличен. 
  1. Когато се използват други количествени показатели, те се приравняват към оценките по ал. 1. 
  2. Оценките от националното външно оценяване в края на VII и в края на Х клас се изразяват само с количествени показатели - в брой точки, без да се приравняват към оценките по ал. 1. 
  3. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) Въз основа на установените резултати от изпитванията на учениците от I - III клас се поставят оценки само с качествените показатели по ал. 2, като качественият показател, изразяващ степента на постигане на очакваните резултати от обучението по ал. 2, т. 5, е

„незадоволителен". 

                                Глава втора 

ОЦЕНЯВАНЕ В ПРОЦЕСА НА УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ

Раздел I 

Общи положения

Чл. 10. (1) Оценяването в процеса на училищното обучение има за цел установяване на постигнатите резултати от обучението и напредъка на учениците по учебен предмет или модул от общообразователната,    разширената,       профилираната, специализираната и професионалната подготовка. 

  1. Степента на постигане на резултатите в процеса на училищното обучение се изразява чрез поставяне на текущи, срочни и годишни оценки. 
  2. Изпитните материали и конкретните правила за оценяване за текущите изпитвания се подготвят от преподаващия учител с цел установяване на постигнатите резултати, определени с учебната програма и отнесени към отделна тема или комплекс от теми. 

Раздел II 

Текущи изпитвания

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) (1) Текущите изпитвания се осъществяват ритмично и системно през първия и през втория учебен срок. 

  1. В триседмичен срок от началото на учебната година чрез текущо изпитване се установява входното равнище на учениците по учебни предмети или модули, които са изучавали през предходната учебна година в задължителните учебни часове. 
  2. Текущото изпитване по ал. 2 е писмено и има диагностична функция с цел установяване на степента на усвояване на основни понятия, факти и закономерности и на придобитите компетентности, които ще се надграждат през учебната година, както и идентифициране на дефицитите и предприемане на мерки за преодоляването им. 

Чл. 12. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 78 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) (1) Освен ако в съответната учебна програма не е определено друго, минималният задължителен брой текущи изпитвания по учебен предмет или модули за всеки учебен срок е: 

  1. две текущи изпитвания по учебни предмети или модули, изучавани по училищен учебен план с до два учебни часа седмично; 
  2. три текущи изпитвания по учебни предмети или модули, изучавани по училищен учебен план с 2,5 - 3,5 учебни часа седмично; 
  3. четири текущи изпитвания по учебни предмети или модули, изучавани по училищен учебен план с 4 и повече учебни часа седмично. 
  4. (нова - ДВ, бр. 78 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) три текущи изпитвания по учебни предмети или модули от учебната практика 

(2) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) В минималния задължителен брой текущи изпитвания по ал. 1 се включва текущото изпитване по чл. 11, ал. 2. 

Чл. 17. (1) Контролната работа е групово писмено изпитване, при което се оценяват постигнатите резултати от учениците след приключване на обучението по определена част (раздел) от учебното съдържание по учебния предмет. 

  1. Контролната работа се провежда за не повече от един учебен час. 

Чл. 18. (1) Класната работа е групово писмено изпитване, при което се оценяват постигнатите резултати от учениците по учебния предмет в края на учебния срок. 

(2) Класна работа се провежда по: 

  1. български език и литература и по математика - в прогимназиалния етап и в двата етапа на средната степен на образование; 
  2. чужди езици - в двата етапа на средната степен на образование 
  1. Класната работа по математика при обучение за придобиване на общообразователна подготовка се провежда за един учебен час. 
  2. Класната работа по български език и литература и по чужд език при обучение за придобиване на общообразователна и на профилирана подготовка и класната работа по математика при обучение за придобиване на профилирана подготовка се провежда в два слети учебни часа. 

Чл. 19. (1) Контролните и класните работи се коригират и рецензират от преподаващия учител и се връщат на учениците за запознаване с резултатите. 

  1. Оценяващият анализира и обобщава резултатите от контролните и класните работи, като в срок до две седмици след провеждането им уведомява учениците за направените изводи. 
  2. Контролните и класните работи се съхраняват от учителя до края на учебната година. 

Чл. 20. (1) Контролните и класните работи се провеждат по график при спазване на следните изисквания: 

  1. за една и съща паралелка не може да се провежда повече от една класна или една контролна работа в един учебен ден; 
  2. за една и съща паралелка в една учебна седмица не могат да се провеждат повече от две класни и/или контролни работи; 
  3. не се провеждат класни работи в последната седмица от учебния срок. 
  1. Графикът по ал. 1 се изготвя по предложение на учителите по съответния учебен предмет, утвърждава се от директора на училището до две седмици след началото на всеки учебен срок и се поставя на общодостъпно място в училището. 
  2. За графика по ал. 1 учителите по съответния учебен предмет информират учениците, а класните ръководители - родителите (настойниците, попечителите, представителите на непридружените малолетни и непълнолетни лица, търсещи или получили международна закрила). 

Чл. 21. (1) Изпитните материали за писмените текущи изпитвания, в т.ч. и за класните и контролните работи, са ориентирани към установяване на постигнатите компетентности като очаквани резултати от обучението, определени с учебната програма по учебния предмет или модул за съответния клас, и включват задачи от различен вид и на различни познавателни равнища, балансирани с оглед на целта на изпитването. 

Раздел III 

Срочни, годишни и окончателни оценки

Чл. 22. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 78 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) (1) Срочната оценка се формира от учителя, като се отчитат компетентностите на ученика върху учебното съдържание по съответния учебен предмет или модул, изучаван през учебния срок за придобиване на общообразователната, разширената, профилираната, професионалната и специализираната подготовка, и при вземане предвид на текущите оценки. 

  1. По учебните предмети, изучавани в I - III клас, и по производствена практика не се формира срочна оценка. 
  2. Не се формира срочна оценка и при обучение по индивидуални учебни програми на ученици със СОП по учебните предмети, по които оценяването е с качествените оценки по чл. 9, ал. 8. 
  3. За учениците в начален етап, получили качествена оценка, която показва, че не са усвоили компетентностите, определени в учебната програма за съответния клас, или получили срочна оценка слаб (2) по определен учебен предмет, се организира допълнително обучение по чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗПУО по график, утвърден от директора на училището. 

Чл. 23. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 78 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) (1) Годишната оценка се оформя от учителя по съответния учебен предмет или модул, като се отчитат постигнатите компетентности на ученика върху учебното съдържание, изучавано през учебната година за придобиване на общообразователната, разширената, профилираната, професионалната и специализираната подготовка, и при вземане предвид на срочните оценки. 

  1. За учебен предмет, който по училищен учебен план се изучава само през един от сроковете, се формира годишна оценка въз основа на съответната срочна оценка. 
  2. Само годишна оценка се формира и при обучение по индивидуални учебни програми на ученици със СОП по учебните предмети, по които оценяването е с качествените оценки по чл. 9, ал.

8. 

  1. За резултатите от обучението: 
  1. в I клас по всички учебни предмети се формира обща годишна оценка с качествен показател; 
  2. във II и в III клас по всеки учебен предмет се формира годишна оценка с качествен показател; 
  3. от IV до ХII клас по всеки учебен предмет или модул се формира годишна оценка с качествен и количествен показател. 

Чл. 24. (1) Срочната и годишната оценка се формират в съответствие с определеното в учебната програма съотношение между текущите оценки от устните, писмените и практическите изпитвания, в т.ч. и от класните и/или контролните работи, и участието на ученика в учебния процес (работа в час, изпълнение на домашни работи, изпълнение на практически задачи, работа по проекти). 

Чл. 25. (1) Учителят лично вписва поставените от него оценки в съответната задължителна училищна документация. 

(2) Сроковете за вписване на оценките в документацията по ал. 1 са: 

  1. в деня на изпитването - за текущите оценки от устните и от практическите изпитвания; 
  2. до две седмици след провеждане на изпитването - за текущите оценки от писмените изпитвания; 

в деня на оформянето им - за срочните и за годишните оценки

Чл. 27. (1) Оценките по всеки учебен предмет при завършване на начален етап на основното образование са годишните оценки по учебния предмет, изучаван в IV клас в задължителните и в избираемите учебни часове. 

  1. Когато ученикът е освободен по здравословни причини от изучаването на учебния предмет физическо възпитание и спорт и през двата срока на IV клас, срещу учебния предмет в задължителната училищна документация се записва „освободен". 
  2. Оценките по ал. 1 се записват в удостоверението за начален етап на основното образование, в т.ч. и оценките, които са слаб (2). 

Чл. 28. (1) Оценките по всеки учебен предмет при завършване на прогимназиалния етап на основното образование са годишните оценки по учебния предмет, изучаван във всеки от класовете - V, VI и VII, от прогимназиалния етап в задължителните и в избираемите учебни часове, а в спортните училища - и във факултативните учебни часове по учебен предмет от специализираната подготовка. 

  1. Когато ученикът е освободен по здравословни причини от изучаването на учебния предмет физическо възпитание и спорт или на учебен предмет от специализираната подготовка в спортно училище и през двата срока на определен клас, срещу учебния предмет за съответния клас в задължителната училищна документация се записва „освободен". 
  2. Оценките по ал. 1 се записват в свидетелството за основно образование. 

Изпити в процеса на училищното обучение

Чл. 34. (1) Поправителни изпити се полагат от ученици, когато годишната им оценка е слаб (2) по някой от учебните предмети, изучавани в задължителните или избираемите учебни часове, а в спортните училища - и във факултативните учебни часове по учебен предмет от специализираната подготовка. 

  1. Поправителни изпити не се полагат от учениците, които се обучават в класовете от I до IV клас в дневна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна или комбинирана форма на обучение и възрастта им е съответна за този клас или я надхвърля, но не с повече от три години. 

Чл. 37. (1) Изпити за определяне на срочна оценка по учебен предмет или модул се полагат от: 

  1. учениците, обучавани в дневна, във вечерна, както и в комбинирана форма при обучението при условията и по реда на дневна форма, чиито отсъствия надхвърлят 25 % от учебните часове по отделен предмет или модул, предвидени по училищния учебен план за съответната паралелка през учебния срок, което не позволява да бъде формирана срочна оценка поради невъзможност да бъде осъществен минималният брой текущи изпитвания по чл. 12, ал. 1 при спазване на принципа за ритмичност по чл. 11, ал. 1; 

(2) Изпитът за определяне на срочна оценка се полага върху учебното съдържание, включено в учебната програма по съответния учебен предмет или модул, изучавано през съответния учебен срок и за съответния вид подготовка.