Днес в часа на класния ръководител, заедно с г-жа Дорина Василева, децата от 5„б“. клас преживяха вълнуващи 50 минути. Най-често един от най-светлите християнски празници – Великден, празник, до който по програма те се докосват и в часа по литература, и в часа по музика, за децата се свързва с пъстрите яйца, с вкусните козунаци и със семейното посещение на най-близкия християнски храм в празничните нощи и дни. Но дали детската душа разбира истинския смисъл на възгласа „Христос воскресе!“?…

В „Приказка за хората“ на младия творец Боян Боев, част от творбите по литература на изд. „Просвета“ за 6.клас, представена като импровизирана драматизация от учениците на фона на красив ангел, съпровождащ ги от екрана на интерактивната дъска, те разбраха, че онова, с което хората се раждат като деца, но са загубили като възрастни, са добротата, човечността, доверието, любовта, съпричастността, вярата, доверието…

Последва анимираното и преведено филмче за деца, посветено на Великден, в което по изключително близък до децата начин се разказва историята на Исус Христос от влизането му в Йерусалим до благата вест, че е възкръснал. Децата трябваше да слушат и гледат внимателно, защото имаха задачи, разделени в три групи – да отбележат основните сюжетни моменти, кои са качествата на представените отрицателни герои и най-важното – какви качества притежава Исус, които той преподава и на своите ученици.

Децата участваха с будност, разбиране, мисъл, възгорг. Те стигнаха до важни изводи: онези качества, които ангелът от „Приказка за хората“ търси сред тях, но са изгубени, съвпадат с качествата, които Исус притежава и ни е завещал. Те разбраха, че днес ние не можем да го докоснем, да го видим, да го прегърнем, но в сърцата ни той е оставил много ценни и незаменими добродетели. На въпроса „Къде е всъщност раят, деца?“…, в отговорите нямаше грешни и както каза едно от децата: „Раят е и горе, при Отеца на Исус, и долу, в сърцата ни.“ И, да, ние винаги можем да правим този мост, чрез който човешкото сърце може да се изпълва с любов и светлина.

След тези важни изводи, до които децата сами достигнаха, всяко едно нарисува цвете и написа добро пожелание на детето до себе си. Последва песента „Празник“, позната от учебника по музика за 5.клас, в която цветята се превръщат в символ на красотата, на пробуждането на света и на онези камбани, които винаги е важно да звънят в сърцето на всеки един човек. Празници като Великден, като Рождество, е важно да бъдат не само два дни в годината, а човек да бъде такъв и в живота си, да живее такъв живот, изпълнен с честност, достойнство, смелост и любов.

Протеклият час показа методически как могат да бъдат съчетани в 50-минутен час на класа, в който се поставя важна за децата и тяхното възпитание тема, литература, четене с разбиране, артистично четене, музика, рисуване, възпитаване в християнски морални ценности. Така една нелесна за разбиране от децата тема, може дълбоко да ги докосне, да я разберат и да остане в тях като тема за размисъл и път в техния живот.