История

Нашата история - път към настоящето и бъдещето

Приемствеността между минало, настояще и бъдеще се гради на основата на такива исторически, културни и духовни традиции, които като нишка преминават през десетилетията, вградени в съдбите на поколения. Това дава истинската стойност във времето на съграденото от учители, ученици и родители. Това е и достойният път на нашето 171 ОУ „Стоил Попов“.

Като пламък на знанието тази приемственост се заражда и „просветва“ във времето на Българското възраждане, във времена на робско примирение, на палежи и безчинства, но и във времената на пробуждане и необратими революционни импулси.

Така се ражда и нашето училище – с ясната цел – да образова, да разпалва, да дава криле!

“Велика радост носим в сърцата си, защото пазим светъл спомен за хората, които дадоха имот, душа и ум, та да вървим по пътя на просветата.”

1841
година

Раждане на Стоил Попов

Роден в семейството на свещеника Младен Николов и презвитера Бона в село Кумарица (днес кв. „Кумарица“, гр. Нови Искър).

Семейството на 14-годишния Стоил вижда в своя първороден син стремеж към учението.
1855–1861
година

Обучение на Стоил Попов

Изпращат при даскал Григор в село Гниляне.
След едногодишно обучение постъпва в училището на дядо Викентий (игумен на манастира в село Курило).
Скоро поради проблеми на манастира с турската власт училището спира дейността си.
Будният Стоил отива със своя съселянин Спас Бенев в село Биримирци (кв.Бенковски) при даскал Тодор Джуров.
След едногодишно обучение заедно със свои съученици се премества в школото на село Петърч при тамошния даскал Доне.
След една година и това училище е закрито.
1861–1863
година

Духовна дейност

Стоил се отдава на духовна дейност в Курилския манастир и участва в църковни песнопения.

Началото – 1864
година

Създаване на първото училище в Кумарица

22-годишният Стоил се връща в родната Кумарица с твърдото убеждение, че трябва да създаде училище, в което да обучава малчуганите

14.01.1864 год. приема първите 10-15 ученици в бащината си къща с такса от 5 гроша, те използват Буквар и графични пръчици.

Децата са възпитавани на ред, дисциплина, уважение към учителите и по-възрастните хора

1864–1867
година

След 3-годишно учителстване от 1864 до 1867 год. Стоил Попов преустановява работата си за 2 години, след което започва да учи деца в село Требич – от 1870 до 1874 т.

По-късно се мести в училището в село Мировяне.

1872
година

Революционна дейност

Освен буден просветител младият възрожденец, чиято цел е да образова децата, е деен в обществената и революционна дейност.

Стоил Попов става член на новосъздадения революционен комитет.

Участва в събрание с Васил Левски.

1876
година

Гонения

Задържан заради революционна дейност, успява да избяга.

1878
година

Освобождение и възстановяване на училището

Започва отново работа като учител в село Мировяне. В родната Кумарица е възстановено класното училище.

Руските войски, предвождани от ген.Гурко са посрещнати с неописуема радост, а сред ликуващите хора е и самият Стоил.

Училището в Кумарица е официално регистрирано от Временното руско управление.

1880
година

Избран за кмет на Кумарица

Съчетава обществена и просветна дейност.

1882
година

Първата училищна сграда

Построена с четири класни стаи в двора на днешното училище

1884
година

Директор на училището

Стоил Попов се връща към учителската професия и оглавява училището.

1922
година

Училището става прогимназия

С министерски указ № 1821 от 20 май.

1927
година

Начало на строежа на нова сграда за прогимназията

1962
година

Физкултурен салон и работилници

Построени с труда на учители и ученици.

1972
година

Разрастване

Училището в кв. Славовци става филиал на 171 ОУ „Стоил Попов“.

2017
година

Изграждане на училищен стол

Своята съдба с историята на училището свързват директорите: Гроздан Митов, Никола Деков, Стефан Христов, Георги Колев, Иван Кръстев, Зоя Найденова, Надка Спасова, Татяна Михайлова, Весела Иванова, настоящият директор г-жа Канелия Костова.

Гордост за училището са неговите възпитаници: писателите Николай Янков, учредител на издателство „Отечество”; Радой Киров и Славчо Донков; актьорите Невена Коканова, Димитър Коканов и Иван Иванов; проф.д-р на историческите науки Йорданка Юрукова, лекарите-хирурзи доц. Георги Иванов и доц. Славейко Веселинов и много други.

… и стигаме до днешното наше училище, което с чест носи името на възрожденеца Стоил Попов…

Днес то е модерно, преуспяло, с много ученици, четящи и знаещи. Училище, което продължава благородното, достойно и величаво дело на своя патрон. Днес то е единна и сплотена общност от ученици, учители и родители, които заедно градят съвременното образование, с ясен поглед към бъдещите общи цели. Училище с мисия! Така може да се опише с една дума 171 ОУ „Стоил Попов“, защото то има своите дълбоки исторически, просветни и духовни корени. Десетилетията, времената и промените го разгръщат и развиват – в пространство, което не само образова, но и възпитава в отношения, в естетика, в човечност и грижа към другия, към природата, към света.

Нека завършим с думите на г-жа Канелия Костова, настоящ директор, произнесени по случай 160-годишния юбилей на училището:

… Това е един храм на Духа и знанията. В него се развиват залобжи, таланти, постигат се успехи в различни научни области, в спорта и изкуствата. Това е едно съвременно и модерно училище, което борави свободно с новите технологии, като разширява безкрайно светогледа на своите ученици – училище със свой Дух и горда история!
Училище, в което с безусловна отдаденост, труд, всеотдайна грижа и непоклатима вяра, като възрожденските будители, поколенията учители превръщат знанието в мъдрост и дават крила на децата ни! Тук са израснали поколение след поколение, станали родители, баби и дядовци на сегашните ни ученици. Така именно се гради истинска общност, сплотена от общите цели. А те са – знанията да дават правилната цел и посока, да направим мъдри, човечни и успешни децата ни, да ги възпитаме в добро и в красота, и най-вече – в това да вярват и отстояват себе си!“

Нека бъде и пребъде!

…И НЕКА „СВЕТЛИНАТА СВЕТИ В ТЪМНИНАТА…“!

1841 г.
Стоил Попов е роден през 1841 год. в семейството на свещеника Младен Николов и презвитера Бона в бившето село Кумарица, сега квартал на гр.Нови Искър. Семейството на 14-годишния Стоил вижда в своя първороден син стремеж към учението. Първо го изпраща при даскал Григор в село Гниляне. След едногодишно обучение продължава своето образование и постъпва в училището на дядо Викентий, който е игумен на манастира в село Курило. Скоро поради проблеми на манастира с турската власт училището спира дейността си. Будният Стоил отива със своя съселянин Спас Бенев в село Биримирци (кв.Бенковски) при даскал Тодор Джуров. А след едногодишно обучение заедно със свои съученици се премества в школото на село Петърч при тамошния даскал Доне. След една година и това училище е закрито. След шестгодишно обучение Стоил Попмладенов е сред най-учените млади хора в село Кумарица. Следва период, в който се отдава на духовна дейност в манастира в село Курило, огласяйки го с църковните си песнопения.
1864 г.
През паметната за нас 1864 год., 22-годишният Стоил се връща в родната Кумарица с твърдото убеждение, че трябва да създаде училище, в което да обучава малчуганите. За целта отправя молба към селските управници, които дават своята благословия за делото му. И така, на 14.01.1864 год. приема първите 10-15 ученици в бащината си къща. Те заплащат такса от 5 гроша, а учебните помагала на школниците се състоят от Буквар и графични пръчици, които използват за писане и смятане. Децата са възпитавани на ред, дисциплина, уважение към учителите и по-възрастните хора.
1864 до 1867 г.
След 3-годишно учителстване от 1864 до 1867 год. Стоил Попов преустановява работата си за 2 години, след което започва да учи деца в село Требич – от 1870 до 1874 т. По-късно се мести в училището в село Мировяне.
1872 г.
Освен буден просветител младият възрожденец, чиято цел е да образова децата, е деен в обществената и революционна дейност. През 1872 той е единственият представител на село Кумарица в новосъздадения революционен комитет, на чиято първа учредителна сбирка присъства и Васил Левски. Стоил преживява гонения и задържане през лятото на 1876 год., но успява да избяга със свои съмишленици.
1878 г.
През 1878 год. започва отново работа като учител в село Мировяне. В родната Кумарица е възстановено класното училище. Руските войски, предвождани от ген.Гурко са посрещнати с неописуема радост, а сред ликуващите хора е и самият Стоил. Училището в Кумарица е официално регистрирано от Временното руско управление.
1880 г.
През 1880 год. е избран за кмет на село Кумарица.
1884 г.
През 1884 год. отново се връща към учителската професия и става директор на училището. В своя живот Стоил Попов остава завинаги свързан с родното си място, като дава живот на силен просветен импулс, който не само закърмя поколения със знания, но и спомага за формирането на националното самосъзнание в тези робски за народа ни времена.
Този импулс продължава и се разгръща през десетилетията...
Паметни имена в историята на училището остават учителите: Стоил Попов, Тодор Ковачев, Боне Найденов, Спас Бенев и други.
1882 г.
През 1882 год. се построява първата училищна сграда с четири класни стаи в двора на сегашното училище.
1922 г.
През 1922 год. с Министерски указ № 1821 от 20 май училището се обявява за прогимназия.
1927 г.
През 1927 год. започва строежът на първия етап от новата прогимназия.
1962 г.
През 1962 год. с труда на учители и ученици са построени физкултурен салон и работилници.
1972 г.
През 1972 год. училището в кв.Славовци става филиал на 171 ОУ „Стоил Попов”.
2017 г.
През 2017 год. е построен училищният стол.

Своята съдба с историята на училището свързват директорите: Гроздан Митов, Никола Деков, Стефан Христов, Георги Колев, Иван Кръстев, Зоя Найденова, Надка Спасова, Татяна Михайлова, Весела Иванова, настоящият директор г-жа Канелия Костова.

Гордост за училището са неговите възпитаници: писателите Николай Янков, учредител на издателство „Отечество”; Радой Киров и Славчо Донков; актьорите Невена Коканова, Димитър Коканов и Иван Иванов; проф.д-р на историческите науки Йорданка Юрукова, лекарите-хирурзи доц. Георги Иванов и доц. Славейко Веселинов и много други.

… и стигаме до днешното наше училище, което с чест носи името на възрожденеца Стоил Попов…

Днес то е модерно, преуспяло, с много ученици, четящи и знаещи. Училище, което продължава благородното, достойно и величаво дело на своя патрон. Днес то е единна и сплотена общност от ученици, учители и родители, които заедно градят съвременното образование, с ясен поглед към бъдещите общи цели. Училище с мисия! Така може да се опише с една дума 171 ОУ „Стоил Попов“, защото то има своите дълбоки исторически, просветни и духовни корени. Десетилетията, времената и промените го разгръщат и развиват – в пространство, което не само образова, но и възпитава в отношения, в естетика, в човечност и грижа към другия, към природата, към света.

Нека завършим с думите на г-жа Канелия Костова, настоящ директор, произнесени по случай 160-годишния юбилей на училището:

… Това е един храм на Духа и знанията. В него се развиват залобжи, таланти, постигат се успехи в различни научни области, в спорта и изкуствата. Това е едно съвременно и модерно училище, което борави свободно с новите технологии, като разширява безкрайно светогледа на своите ученици – училище със свой Дух и горда история!
Училище, в което с безусловна отдаденост, труд, всеотдайна грижа и непоклатима вяра, като възрожденските будители, поколенията учители превръщат знанието в мъдрост и дават крила на децата ни! Тук са израснали поколение след поколение, станали родители, баби и дядовци на сегашните ни ученици. Така именно се гради истинска общност, сплотена от общите цели. А те са – знанията да дават правилната цел и посока, да направим мъдри, човечни и успешни децата ни, да ги възпитаме в добро и в красота, и най-вече – в това да вярват и отстояват себе си!“

Нека бъде и пребъде!

…И НЕКА „СВЕТЛИНАТА СВЕТИ В ТЪМНИНАТА…“!