В неделния слънчев следобед учениците от 5“а“. клас и 6“б“. клас станаха „съучастници“ в една увличаща и модерна пиеса – „Конрад или детето от консервената кутия“, по творба на австрийската писателка Кристине Ньостлингер, играна в камерната „Лунна зала“ на „Младежкия театър“.

Пълна с много хумористични ситуации, но същевременно и много замисляща и за деца, и за възрастни, съчетание между куклена пиеса и участие на талантливи млади артисти, пред очите на зрителите едно „инстантно“ дете (направено във фабрика, по калъп), намери своето семейство – г-жа Бартолди, майка му го получи като като колет, „по случайност“. Оказа се, обаче, че няма нищо случайно в това едно дете да покаже на възрастен човек какво значи отговорност, учтивост, любов, честност, подреденост, ученолюбивост – то беше „програмирано“ да бъде такова. И да, любовта се роди в сърцата им тихо и постепенно!

Само че… оказа се, че г-жа Бартолди е получила „нещо“, което не е било предназначено за нея и трябва да „върне“ детето на „производителя“ като някакъв предмет. И тук се роди въпросът – как детето да остане при своите родители, които вече беше заобичало, а те също силно се бяха привързали към него. Имаше решение – трябваше да стане и като другите деца – непокорно, непослушно, буйно, сърдито…, за да се откаже „производителят“ от собственото си творение.

С общи усилия и с приятелката на Конрад от училище, успяха!

Големият въпрос – кога едно дете става истинско дете? Трябва ли ние, родителите, да очакваме то да е „по калъп“ или е важно да уважим неговата уникална природа, каквато и да е тя – и буйна, и непослушна, и любеобвилна, и в доста случаи мъдра, но и понякога пакостлива. Както ни казаха артистите и самият Конрад – истината е някъде по средата!